„МОРОЗ! НА УЛИЦАХ ТЕМНО...”
Игорь Иванович Шкляревский (р. 1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПО УЛИЦИТЕ ТЪМНО. МРАЗ!
По улиците тъмно. Мраз!
Като подрастващ скука влачиш,
фъшкия конска риташ, час
звъни и се търкаля в здрача!
Команда изведнъж: „Стани!” –
там комендантството работи.
Протяжен свист в пукнатини,
на гарата се нижат роти!
Жена приплаква и реди:
От пиене ще се откажат,
тъпакът твой, любим бандит
с професия ще дойдат даже.
„Тъпакът” мръзне, кучи студ.
Под виадукта – угар вяла.
От край до край по път мълвят:
Маруся! Майчице! Раздяла!
Ударения
ПО УЛИЦИТЕ ТЪМНО. МРАЗ!
По у́лиците тъ́мно. Мра́з!
Като подра́ствашт ску́ка вла́чиш,
фъшки́я ко́нска ри́таш, ча́с
звъни́ и се търка́ля в здра́ча!
Кома́нда изведнъ́ж: „Стани́!” –
там коменда́нтството рабо́ти.
Протя́жен сви́ст в пукнатини́,
на га́рата се ни́жат ро́ти!
Жена́ припла́ква и реди́:
От пи́ене ште се отка́жат,
тъпа́кът тво́й, люби́м банди́т
с профе́сия ште до́йдат да́же.
„Тъпа́кът” мръ́зне, ку́чи сту́д.
Под виаду́кта – у́гар вя́ла.
От кра́й до кра́й по пъ́т мълвя́т:
Мару́ся! Ма́йчице! Раздя́ла!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Шкляревский
МОРОЗ! НА УЛИЦАХ ТЕМНО...
Мороз! На улицах темно.
Себя почувствуешь подростком,
Ударишь в конское дерьмо –
Звенит и катится по доскам!
И вдруг команда: – Становись! –
Военкомат открыл ворота.
Из всех щелей протяжный свист,
И на вокзал – за ротой рота!
А баба плачет и кричит:
И слава богу, не сопьются,
И твой болван и мой бандит
Домой с профессией вернутся.
А у „болвана” стынет кость.
Шурует пар у виадука.
И чувства разные насквозь –
Маруся! Матушка! Разлука!
---------------
Руският поет и преводач Игор Шкляровски (Игорь Иванович Шкляревский) е роден на 25 юни 1938 г. в гр. Белиничи, Могильовска област, Белоруска ССР. Учил е в Могильовския педагогически институт, а през 1965 г. завършва Литературния институт „Максим Горки”. Автор е на книгите „Я иду” (1962 г.), „Лодка” (1964 г.), „Фортуна” (1968 г.), „Воля” (1972 г.), „Тень птицы” (1976 г.), „Три повести” (1976 г.), „Тайник” (1981 г.), „Избранное: Стихотворения и поэмы” (1984 г.), „Слушаю небо и землю” (1985 г.) и др. Превежда поезия от белоруски, български, словашки и др. езици; неговият поетически превод от древноруски на „Слова о полку Игореве” е признат за най-добрия превод на ХХ в. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1964 г., член е на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР (1985-1991 г.), на Союза на писателите на СССР (1986-1991 г.), на изпълкома на Руския ПЕН-център (от 1989 г.), съпредседател е на Союза на руските писатели (от 1991 г.). Живее в Москва.